1507647_10205220003401206_740805604709775437_n

Те избират да пишат история всеки ден, те са „Тетевен Волей“!

На края на една невероятна година, изпълнена с всякакви емоции, от това да се събудят без място, на което да тренират дни преди най-голямото състезание в живота им, през обикалянето на целия град с подписка, за да получат шанс като всички деца да спортуват, гледането на всяко заседание на общината с надежда, първия спортен лагер за повече от ден на чуждо място с треньорите, до победата над отбори като ЦСКА и това да осъзнаят, че след всички битки вече са големи и шестото място в България от хиляди спортуващи деца е не просто шесто, а най-високото отличие на усилията им, част от малките герои на ВК „Тетевен Волей“ споделят какво за тях е отбора, какво е волейбола и какво им дава! Предколедно ние пък си правим равносметка къде стигнахме и колко много път ни чака заедно!
За нас всяко изразено мнение е висока атестация, че работим в правилната посока не просто за волейбола, а за изграждането на лидери и мислещи млади хора, но знаем също, че имаме още много да научим и направим! Чест е да общуваме всеки ден с децата, които ще градят бъдещето на региона ни! Споделяме с гордост с вас тяхното мнение!

За Марин Маринов, който тренира волейбол откакто се помни, е трудно да опише с малко думи какво за него е „Тетевен Волей“, но казва: „Това са четири години от моето детство, научих се на дисциплина, толерантност към съотборниците ми и да обичам спорта!“, неговият брат-близнак Цветан е лаконичен, но твърди, че е повече от училището, защото има атмосфера и го прави по-добър всеки ден.

Пантелей, който е от скоро в редиците и е малко по-голям, пък смята, че школата му дава развитие, което иначе няма как да получи. Смята, че може да извлече много позитиви за себе си и да изкара на повърхността най-добрите си качества именно тук. Средата в „Тетевен Волей“ припознава като своя.

Интересно е как либерото на отбора Симеон Симеонов разсъждава – за него „Тетевен Волей“ е като семейство, тук са приятелите, с които прекарва най-много време.

Симеон Андреев пък добавя, че волейболът е неговият начин на живот и се чувства доволен в тима, защото последните години прекарва с гордост в залата.

Атанас също е ново попълнение от тази есен, лаконично казва, че волейболът и школата за него са щастие.

Любо е благодарен, че треньорите и волейбола като спорт му дават дисциплина и сериозно отношение, когато е нужно.

Ники Доброславов казва, че се е научил най-вече да е отговорен и да е навреме винаги, за него отборният дух е след основните неща – отборът е едно цяло, когато губят, губят заедно и когато печелят, печелят всички.

Mартин Пеев твърди, че за него волейбола е един прекрасен спорт, въпреки че не е безразличен и към футбола. С момчетата са едно голямо и весело семейство.

Един завърнал се от футбола герой – Елин Давидов – определя волейболната зала като по-доброто място и не заради терена, а заради отношението и все пак му е трудно да посочи всичко, което го впечатлява.

Драго, чийто живот минава между Тетевен и Ловеч заради училището, твърди, че школата е едно страхотно място, пълно с много емоции и вълнение, той се чувства щастлив с нас винаги, когато има възможност да е в залата.

Колкото активен, толкова и краен е Теодор Иванов, смятайки че надали би могъл да се занимава с друг спорт. За него всичко, което знае за волейбола, е заслуга на неговите треньори и е сигурен, че има и още много какво да научи.

Най-впечатляващо, обаче, е мнението на Мартин Боев – той твърди, че „Тетевен Волей“ е като „вкъщи“, дотолкова е привикнал със залата, тренировките и хората от екипа ни. За него бюрото, книгите и компютърът не дават емоцията и познанията за спорта и живота като цяло, не е същото като да общуваш с другите и да си част от нещо, от отбор!

0 Мнения

Споделете мнение

Моля попълнете формата
Коректно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *